Още една лъжа за Истанбулската конвенция. От съда.
Най-после всички могат да се успокоят: и политиците, които се снабдиха с универсално опрощение, с цел да им се махне Конвенцията от главата; и целокупната общност, която се беше разтревожила доста, че някой ще ѝ размие пола и ще ѝ го вземе - дружно с някоя и друга национална полезност. Е, вече няма такава заплаха - Конституционният съд (КС) разгласи, че т.н. Истанбулска спогодба за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното насилиене подхожда на конституцията. А, както се изрази народен представител от ръководещата партия, която сякаш поддържаше конвенцията, „ когато има решение на най-висшия орган, ние сме длъжни да се съобразим с него “.
Съдиите като „ същински патриоти “
А можеха най-малко да кажат какво мислят за него. Както направиха други. „ Съдиите демонстрираха своя висок морал и възприятие за дълг към родината и се потвърдиха като същински патриоти ", оповестиха едни от съперниците на конвенцията. За да се съгласим с тях, трябва първо да забравим, че по формулировка конституционните съдии имат дълг само към правото. И второ, да приемем, че „ родината “ се въплъщава от партиите и че да си „ същински родолюбец “ значи да обслужваш техните ползи.
Други бяха по-премерени във възторга: „ разсъдъкът и правото победиха “; „ победа на българския народ в отбрана на своята еднаквост, на националните и фамилни полезности “. Тези изказвания също са, меко казано, противоречиви. Включително за четирима от съдиите, които считат, че идентичността и ценностите няма от какво да се пазят, тъй като конвенцията не ги заплашва с нищо, а също така „ не опонира на никакъв текст или принцип на българската Конституция “. Според тях, публичното мнение може да бъде регистрирано „ при взимане на политическото решение “ за ратификация, само че „ не може да въздейства върху правната преценка “ за конституционност. И още: " решението на Конституционен съд представлява " услуга " за политиците от всички цветове ".
Конституционен съд извърши политическа поръчка
Особените отзиви на четиримата съдии са ясни, само че много щадящи. Ние можем да си позволим по-директна оценка: болшинството в Конституционен съд извърши политическа поръчка. Което не е изненада за никого. Преди месеци медиите оповестиха съвсем буквално какво ще е от дълго време взетото " политически належащо решение ". Както и тъкмо по кое време ще бъде оповестено то – преди лятната почивка, та абсурдът да е по-малък.
Протести в София против Истанбулската спогодба
Освен това на болшинството в Конституционен съд (в съвсем същия състав) осъществяването на поръчки не му е за първи път. Да си спомним единствено позорния метод, по който през 2013-14 то резервира депутатския статут на Пеевски. Сътвореният тогава юридически парадокс отвори необятно вратата за всевъзможни безобразия. Сега самите съдии минаха през тази врата.
Победа на разсъдъка?
Решението им не е нищо повече от нагизден и засукан преразказ на към този момент известните измислици за „ заплахата “ от замяна на биологичните полове, налагане на трети пол, еднополови бракове и други сходни. Съдиите „ потвърждават “ тази „ заплаха “ посредством случайни връзки и препратки към неща, които нямат нищо общо с конвенцията, както и посредством изсмукана от пръстите еквилибристика с неточности и недоразумения в българския превод на нейния само достоверен текст (който е на британски и френски). Така решението приписва на Конвенцията тайни цели и прикрити смисли, каквито освен не се съдържат, само че и са категорично отречени в нея.
Всъщност, по един трагикомичен метод създателите на решението сами са изобличили личния си крах да намерят каквито и да било смислени причини със следното удивително заключение: „ В Конвенцията чрез дефинирането на " пол " като обществен конструкт в действителност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика сред жена и мъж, битката против насилието над дамите остава единствено фиктивен, само че неосъществим ангажимент ". Демек, няма по какъв начин да се бориш с насилието против дамите, в случай че не знаеш кой какъв е и кой кого бие.
Протести и във Варна - и освен там
Това заключение споделя всичко. То е следващата неистина, тъй като конвенцията не „ релативизира “ безусловно нищо, изобщо не дефинира пола като „ обществен конструкт “ и не „ основава обществен пол, самостоятелен от биологичния “. Даже в противен случай: категорично показва, че се базира напълно на двата биологични пола и по никакъв метод няма за цел да замести термините „ дами “ и „ мъже “. Освен това допускането, че някой може да „ загуби способността да прави разлика сред жена и мъж “ не е нищо повече от откачена антиутопия. Ако беше по този начин, нищо, дори и най-патриотичният Конституционен съд, не може да избави нещастния българин.
Това заключение не е „ победа на разсъдъка “, а злонамерена и перверзна насмешка с него. Или пък най-обикновена нелепост като от старите милиционерски вицове.
Кой печели и кой губи?
Като цяло решението на Конституционен съд е освен позорно, само че и много нескопосано. Но прави работа. От него печелят всички партии. ГЕРБ получи оправдание, с цел да се отърве от казуса без да влиза в спор с съдружните си сътрудници, и което му е най-важното - с мнението на болшинството. Българска социалистическа партия към този момент има оправдание за позицията си, скандализирала европейската левица, към която сякаш принадлежи. А също така натрупа точки в изцяло обсебилото я съревнование по националпопулизъм.
Ясен Бояджиев
За истинските националисти решението е победа, тъй като удостоверява подправените им тези и дела. Като например тази, че проблемите, от които България би трябвало да бъде „ спасявана “, са „ джендърите “, хомосексуалните, ромите, турците, „ диктатът “ извън, либерализма и други тайни измислици. А не неналичието на промени, незнанието, корупцията и политико-олигархичното преодоляване на страната, за което те не обелват и дума. Впрочем, последното се отнася за всички парламентарни партии.
Непосредственият губещ, естествено, е борбата с насилието против дамите, а дружно с нея - битката изобщо против ширещата се в обществото експанзия. Най-важното обаче е, че решението съставлява принуждение против здравия разсъдък и правото, последствията от което са доста по-страшни.
Съдиите като „ същински патриоти “
А можеха най-малко да кажат какво мислят за него. Както направиха други. „ Съдиите демонстрираха своя висок морал и възприятие за дълг към родината и се потвърдиха като същински патриоти ", оповестиха едни от съперниците на конвенцията. За да се съгласим с тях, трябва първо да забравим, че по формулировка конституционните съдии имат дълг само към правото. И второ, да приемем, че „ родината “ се въплъщава от партиите и че да си „ същински родолюбец “ значи да обслужваш техните ползи.
Други бяха по-премерени във възторга: „ разсъдъкът и правото победиха “; „ победа на българския народ в отбрана на своята еднаквост, на националните и фамилни полезности “. Тези изказвания също са, меко казано, противоречиви. Включително за четирима от съдиите, които считат, че идентичността и ценностите няма от какво да се пазят, тъй като конвенцията не ги заплашва с нищо, а също така „ не опонира на никакъв текст или принцип на българската Конституция “. Според тях, публичното мнение може да бъде регистрирано „ при взимане на политическото решение “ за ратификация, само че „ не може да въздейства върху правната преценка “ за конституционност. И още: " решението на Конституционен съд представлява " услуга " за политиците от всички цветове ".
Конституционен съд извърши политическа поръчка
Особените отзиви на четиримата съдии са ясни, само че много щадящи. Ние можем да си позволим по-директна оценка: болшинството в Конституционен съд извърши политическа поръчка. Което не е изненада за никого. Преди месеци медиите оповестиха съвсем буквално какво ще е от дълго време взетото " политически належащо решение ". Както и тъкмо по кое време ще бъде оповестено то – преди лятната почивка, та абсурдът да е по-малък.
Протести в София против Истанбулската спогодба
Освен това на болшинството в Конституционен съд (в съвсем същия състав) осъществяването на поръчки не му е за първи път. Да си спомним единствено позорния метод, по който през 2013-14 то резервира депутатския статут на Пеевски. Сътвореният тогава юридически парадокс отвори необятно вратата за всевъзможни безобразия. Сега самите съдии минаха през тази врата.
Победа на разсъдъка?
Решението им не е нищо повече от нагизден и засукан преразказ на към този момент известните измислици за „ заплахата “ от замяна на биологичните полове, налагане на трети пол, еднополови бракове и други сходни. Съдиите „ потвърждават “ тази „ заплаха “ посредством случайни връзки и препратки към неща, които нямат нищо общо с конвенцията, както и посредством изсмукана от пръстите еквилибристика с неточности и недоразумения в българския превод на нейния само достоверен текст (който е на британски и френски). Така решението приписва на Конвенцията тайни цели и прикрити смисли, каквито освен не се съдържат, само че и са категорично отречени в нея.
Всъщност, по един трагикомичен метод създателите на решението сами са изобличили личния си крах да намерят каквито и да било смислени причини със следното удивително заключение: „ В Конвенцията чрез дефинирането на " пол " като обществен конструкт в действителност се релативизират границите на двата пола – мъж и жена като биологично детерминирани. Ако обаче обществото загуби способността да прави разлика сред жена и мъж, битката против насилието над дамите остава единствено фиктивен, само че неосъществим ангажимент ". Демек, няма по какъв начин да се бориш с насилието против дамите, в случай че не знаеш кой какъв е и кой кого бие.
Протести и във Варна - и освен там
Това заключение споделя всичко. То е следващата неистина, тъй като конвенцията не „ релативизира “ безусловно нищо, изобщо не дефинира пола като „ обществен конструкт “ и не „ основава обществен пол, самостоятелен от биологичния “. Даже в противен случай: категорично показва, че се базира напълно на двата биологични пола и по никакъв метод няма за цел да замести термините „ дами “ и „ мъже “. Освен това допускането, че някой може да „ загуби способността да прави разлика сред жена и мъж “ не е нищо повече от откачена антиутопия. Ако беше по този начин, нищо, дори и най-патриотичният Конституционен съд, не може да избави нещастния българин.
Това заключение не е „ победа на разсъдъка “, а злонамерена и перверзна насмешка с него. Или пък най-обикновена нелепост като от старите милиционерски вицове.
Кой печели и кой губи?
Като цяло решението на Конституционен съд е освен позорно, само че и много нескопосано. Но прави работа. От него печелят всички партии. ГЕРБ получи оправдание, с цел да се отърве от казуса без да влиза в спор с съдружните си сътрудници, и което му е най-важното - с мнението на болшинството. Българска социалистическа партия към този момент има оправдание за позицията си, скандализирала европейската левица, към която сякаш принадлежи. А също така натрупа точки в изцяло обсебилото я съревнование по националпопулизъм.
Ясен Бояджиев
За истинските националисти решението е победа, тъй като удостоверява подправените им тези и дела. Като например тази, че проблемите, от които България би трябвало да бъде „ спасявана “, са „ джендърите “, хомосексуалните, ромите, турците, „ диктатът “ извън, либерализма и други тайни измислици. А не неналичието на промени, незнанието, корупцията и политико-олигархичното преодоляване на страната, за което те не обелват и дума. Впрочем, последното се отнася за всички парламентарни партии.
Непосредственият губещ, естествено, е борбата с насилието против дамите, а дружно с нея - битката изобщо против ширещата се в обществото експанзия. Най-важното обаче е, че решението съставлява принуждение против здравия разсъдък и правото, последствията от което са доста по-страшни.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ